Aiden de'Mark / Pain Manipulation / Robbie Amell

На пръв поглед нормален, сносно изглеждащ, 24-годишен мъж. Вглеждайки се по-отблизо, единственото необичайно нещо, което може би ще откриете, е миниатюрния белег на лявата му вежда. Получи го, когато беше на 6 години, в опит да свали съседската котка от дървото в двора. Добрите му намерения завършиха с падане, изкълчена ръка, няколко сини кръга по тялото, белег на веждата и здрав пердах от баща му.
Единствените хубави спомени от детството и живота му преди да напусне родния си дом, бяха свързани с майка му. Когато бе съвсем малък тя му каза, че нещата никога не са такива, каквито изглеждат, затова за нищо на света не бива да се доверява на първото впечатление, което даден човек оставя. “Всяко нещо има тъмна страна. И тя винаги е скрита”. Едва ли Елизабет Де’Марк имаше някаква представа, че точно тези нейни думи ще се превърнат в житейската философия на сина й и заглавие на разказа ни за него. Макар по онова време да не си даваше сметка за тяхното значение, детското му съзнание ги запечата и сега, когато се връщаше назад към миналото си, той осъзнаваше колко права е била майка му.
Идването му или по-точно озоваването в Гримстоун бе фамозно. Беше един хлапак, който не знаеше дори дали Ейдън е истинското му име е. И сега се питате защо? Нека върнем лентата назад.
Преди да се премести в Индиана претърпя инцидент. Губенето на памет и няколкото пукнати ребра бяха чудесен завършек на живота му, но някак си се измъкна от черната дупка, в която бе попаднал.  Както по-късно разбра Ейдън отново се беше впуснал да спасява дамската чест на невинно девойче. Джентълмен до мозъка на костите си.
Така се запозна с Александра. Тя го посети в болницата и искрено му благодари, че е пожертвал паметта си и няколко ребра за нея. Той бавно започна да се влюбва, изграждайки нова личност изцяло около нея. Александра можеше да го върти на малкия си пръст, а на него не му пукаше. Но тогава дойде и Денят. Денят, в който всичко се разпадна. Александра му съобщи "прекрасната" новина, че очаква дете - но не от него. Де'Марк буквално усети сърцето му да се пръска на малки частички. Същата нощ си тръгна, оставяйки сърцето си при Александра.
Това е класическата история "Как да станем задници". Той естествено се разви както всички очакваме - стана бездушно копеле, което само търсеше на коя да свали полата. Очарователно.
Един ден, в мрачна Барселона, забеляза тълпи от красиви жени и издокарани мъже да ходят нанякъде. Групата хора се беше събрала на доста голяма дистанция от същността на проблема. Проправяйки си път забеляза мъжката фигура, която в ръката си държеше нещо. Пистолет? Вгледа се по-добре, установявайки, че държеше дете за раменете. Беше опрял дулото на металния убиец до главата му.
И тук се появи дарбата му. Нямаше и ни най-малка представа, защо мъжът падна на земята, гърчейки се от болка. Не сметна, че е кой знае какво. Детето беше спасено и можеше да се разкара от тук.
След точно една седмица хора на Правителството се появиха на вратата му, убеждавайки го че трябва да тръгне с тях. Нямаше какво да губи, за това ги последва.