Once you let the darkness inside, it never comes out. / Fire Manipulation / Phoebe Tonkin

Огънят е навсякъде. Обвил е сградите, разпострял се е във въздуха, рисува ивици по студения асфалт, дори докосва кожата ми. Пламъците се плъзват нежно по плътта ми без да оставят следи от допира си, далеч по-разрушителни са за всичко друго до което успеят да се докоснат. До ушите ми достигат викове изпълнени с болка, но оставям сляпа за чутото. Станало е някак незначително, познато до болка като добре позната частица от ежедневието ми каквато всъщност беше. Имаше нещо опияняващо в това да отнемеш живота на случаен човек на улицата по толкова жесток начин, караше ме да се чувствам силна, велика, моята собствена отрова от която се нуждаех. Някои се пристрастяват към алкохола, други към наркотиците, трети към секса, моят порок беше желанието ми да контролирам нещата, да знам, че съм господар на ситуацията.
Вървя по познат маршрут, краката ми сами ме водят вече знаещи как ще завърши вечерта ми. Минавам през първия видян бар за две големи водки, изпивам ги на екс,не искам съзнанието ми да ме съди за предстоящото. Барът също ми изглежда познат. Колко ли пъти съм идвала тук преди да се озова в апартамента му? Просто спирка по пътя на безцелното ми съществуване, точно като мъжа, когото смятах да събудя за добро утро няколко часа по-рано. Всяко действие беше просто запълване на времето ми, на моето дълго и безсмислено съществуване наречено живот. Уморена? О, да бях уморена от затвора в който тялото ми се беше превърнало. Имах нужда да избягам от самата себе си, да забравя коя съм, да изгоря като хората, които убивам, за да се родя наново. След третото осъзнавам, че търсената утеха не е тук и си тръгвам. Следващото са тъмни улици, няколко подсвирквания и най-после позната врата. Посреща ме сънен.
- Не казвай нищо. - целувката ми прекъсва думите му. Бутам го вътре, дошла съм да си открадна частица от него, да подаря частица от малкото ми останала шибана душа преди да си тръгна без да оставя и косъм по възглавницата. Спасението ми се крие в нечии сини очи, запечатани завинаги в съзнанието ми. Очи, който не са неговите.