Kate Adams / Cold Manipulation / Danielle Panabaker

"The water hears and understandts. The ice may not forgive."

KATE ADAMS
DANIELLE PANABAKER
TWENTY-ONE
COLD MANIPULATION

Positive : understanding , caring , intelligent
Negative: stubborn , naïve , reckless

-Не, моля Ви! - сълзи се стичаха по бузите на измъчената жена. Щяха да й отнемат детенцето, което бе чакала толкова дълго. Болките разрязваха цялото й тяло, тя се тресеше в конвулсии, но стискаше зъби, трябваше да убеди докторите, не искаше да губи бебето. Валерия погледна съпруга си с омолителен поглед. -Трябва да спасят нея. - думите й отекнаха в бялата болнична стая. Само преди ден живота им бе перфектен, живееха в градче близо до столицата на Русия, щяха да имат красива дъщеря, съпругът й бе сменил работата си, за да приключи с пътешествията и тя най-сетне бе щастлива. Но днес, няколко часа след катастрофата се намираха в болница близо до леден Сибир и Валерия губеше всичко малко по-малко.
-Искам да спасите бебето, независимо какво ще се случи с мен! -заяви твърдо тя, защото знаеше, че ако го изгуби ще умре заедно с него дори да успеят да я излекуват. Живота й щеше да се промени, нямаше да може да го преживее, щеше да е най-добре ако това не се случи.
Със сълзи на очи мъжът кимна и целуна жената по челото, последния спомен, който майка си щеше да остави на Катерина.

Същия ден се роди здраво, мъничко момиченце и го кръстиха Катерина. Двамата с баща си живяха в Русия докато тя навърши 5, мъжът не можеше да гледа повече стария си дом, беше му тежко, очаквайки всяка вечер да се прибера при жена си, а нея да я няма. Двамата се преместиха в Ню Йорк, той започна работа там, а студения Сибир бе забравен..за сега.

Катерина не знаеше много за майка си, но винаги бе искала да научи колкото се може повече. Баща й обаче не обичаше да говори за нея, защото това му носеше само носталгия. Колкото и да се опитваше да продължи напред с други жени - никой не можеше да замести Валерия и след време той просто се отказа. Работата му бе неговото спасение, защото държеше ума му зает.

Катерина растеше, красиво малко момиченце, което обожаваше науката, класическия балет и зимите в Ню Йорк. И въпреки липсата, която изпитваше, винаги успяваше да направи всички около себе си щастливи. Но щастието й не бе искрено, вътре в нея имаше тъга, която прояждаше всяка клетка от тялото й, която се наслояваше в душата й, и не й позволяваше да диша. Но тя не можеше да я покаже на никого, на баща си най-малко - защото знаеше колко много ще го сломи това. С времето се научи да носи ледената буца в гърдите си и да маскира всичко с усмивка. Помагаше на другите, защото никой не можеше да помогне на нея. Всичко започна да се случва постепенно, първо бяха кошмарите за Сибир, които не спираха да я измъчват всяка нощ, след това странните случки със заледен будилник, чаша с вода, неща, на които Катерина не обръщаше внимание. Но всичко се влоши изведнъж, една вечер когато телефона звънна и от другата линия чу за смъртта на баща си - Катерина просто не издържа. Целия апартамент потъна в студ, а сълзите й замръзнаха по снежно бялото й лице. Уплашена от случващото се Катерина смени името си и избяга в LA но Правителството я откри и там, за тях няма невъзможни неща и така въпреки желанието си тя попадна в Гримстоун, на място, обградена от толкова много даровити, и хора които искаха да й помогнат ..Но тя знае, че никой не може да й помогне наистина.